Китаристът и вокалист Дйв Падън свири с Annihilator от 2003 г. насам, което за първи път поставя по въпрос категоризацията на канадските трашъри като едноличен проект на Джеф Уотърс. Тринадесетият албум на бандата, озаглавен просто Annihilator, се появи на пазара в средата на май, а днес бандата ще забие предпоследна на третия ден на Каварна Рок Фест. Това е последното шоу на бандата от настоящото й турне, след което ще те ще си отлетят за Канада (цялата, а не половин такава, чети надолу, ще разбереш какво имам предвид), но Дейв намира време да поговори с Rolling Stone, докато Primal Fear правят епичния си саундчек.

Последният ви албум е едноименен, а се пада 13-и в дискографията на бандата. Обикновено едноименният албум е един от първите, така че не мога да не те питам защо издавате такъв точно сега.
Ами, поради няколко причини. Една от основните причини е, че Джеф, който обикновено избира името на албума от заглавието на някоя от песните, този път не можа да избере такова парче. Никое заглавие не пасваше добре като име на албума. И тогава дойде мениджърът на Джеф и ми каза: “Направил си вече 12 албума, но ако мислиш, че този е наистина специален, защо не го кръстиш просто Annihilator? Така или иначе не си правил това досега.” Другата причина е, че в предишния албум – Metal [2007] – имахме толкова много гости. Тогава във всяка песен свиреше по един гост-музикант, а сега няма никакви гости. Другият момент, че аз и Джеф започнахме завръщане към старото звучене на Annihilator – по-бързо, по-траш. Така че това име изглежда смислено.

Понякога едноименните албуми обозначават и ново начало?
Да, има нещо такова. Това е четвъртият ми албум с бандата, а никой не е правил това преди. Заедно с Джеф успяхме да изградим един вид партньорство и това е нещо ново за бандата. Сега нещата много повече приличат на банда, отколкото на еднолично шоу на Джеф, както беше преди. Е, половин банда поне.

Турнето, на което сте в момента е в подкрепа на последния ви албум. Кои песни от него ще свирите?
Само две са. Все пак трябва да изсвирим и всички класики. Може би след няколко месеца, когато ще се върнем в Европа като хедлайнъри, ще свирим повече нови песни. Иначе на това турне правим “Ambush”, а нека другото парче да е изненада. Иначе, в контекста на завръщането ни към корените правим и някои по-стари парчета. Аз свиря “Hell Is a War” за първи път на това турне.

Свирите предпоследни. Какво мислиш за другите банди днес?
Познаваме се Voivod от доста време. Все пак и те са канадци. Свирили сме и с Primal Fear, те са много готини хора. Ние свирихме заедно с Accept на един фестивал преди месеци – всъщност те свириха на следващия ден след нас и ние останахме, така че можах да ги гледам. Страхотни са с новия вокал. Обичам Удо [Диркшнайдер], но новият пич се справя страхотно. Той е като един американски Браян Джонсън!

Другият пример за банда, която успешно е сменила вокалиста си са Van Halen – а и вие имате кавър на тяхно парче в последния диск. Появиха се слухове, че те ще правят нов албум с Дейвид Лий Рот. Какво мислиш за това?
Не успях да ги гледам на реюниън турнето им преди няколко години. То за мен не може да има техен реюниън без Майкъл Антъни. Но се радвам, че Дейв е обратно в бандата. Обожавам Сейми Хагар, но Дейв си е Дейв. Готино е, че Еди Ван Хален взе хлапето си в неговата банда, но аз наистина бих се накефил да гледам оригиналния състав. Но наистина бих се накефил на един нов албум с Дейв.

Първата на този фестивал беше подчертано дамска, втората бе на немския траш метъл. Днес с присъствието на вас и Voivod в лайнъпа можем ли да говорим за една канадска вечер?
Ами не знам. Може би за наполовина канадска вечер, ха-ха.

Значи вие сега сте половин банда и имаме половин канадска вечер?
Да, така излиза, ха-ха.