1 Ще се лее кръв

Две години след като видях Ще се лее кръв, все още съм убеден, че проникновеното представяне на американската първичност на  Пол Томас Андерсън заслужава честта да се нареди сред образците на десетилетието. Даниъл Дей Люис изигра най-добрата и дръзка роля за последните десет години. Преобразен като Даниъл Плейнвю – златотърсач и изследовател, който граби петрол и злато, за да тъпче джобовете и грандиозното си его, той ни показа човек, който предава собствената си човечност за власт. Самият Андерсън, който разпъна яростта на Плейнвю от земята до рая, в ролята на подкупния проповедник (Пол Дано), успя да обере лаврите от другите смели режисьори. Ако трябва да заложа бъдещето на киното за следващото десетилетие на един-единствен кинематограф, това би бил Андерсън. В Ще се лее кръв режисьорът поставя технологиите в услуга на самите персонажи в много по-голяма степен от бунтарските му апели от 90-те Буги нощи и Магнолия. Саундтракът към филма, написан от Джони Грийнууд от Radiohead, е истинска звукова експлозия, която преоткрива филмовата музика. Образите, уловени от гения на операторското майсторство и осветление Робърт Елсуит, превръщат петролна кула, обвита в пламъци, във визуална поезия. В заключение ще завърша с думите на Плейнвю: “Беше дяволски добро преживяване.”
_

2 Децата  на хората

Когато през 2006 г. видях Децата на хората на режисьора Алфонсо Куарон, си помислих, че е добър филм. След многобройни гледания вече знам, че е безспорно велик. Хипнотичният Клайв Оуен е опозиционен лидер, който възлага всичките си надежди на последната бременна жена на земята. Възможно ли е да се предаде ужасът от липсата на деца на планетата? Куарон успява. Никой филм от изминалото десетилетие не остави толкова дълбоко впечатление с печалната си красота и освежаваща динамика. Човек не просто гледа сцената със засадата на колата (която е пример за истинско операторско майсторство), а по-скоро я съпреживява. Това е магията на Куарон – той те кара да повярваш.
_

3 Мълхоланд драйв

През изминалите десет години Мълхоланд драйв бе единственият филм, в който човек можеше напълно да се изгуби. Внушителната и мрачна лента на Дейвид Линч разказва за страдаща от амнезия жена (Лаура Харис) и актриса, опитваща се да пробие (Наоми Уотс), които започват да нищят убийство, извършено в града на ангелите. Схватливите зрители не се задълбават в интерпретиране на сюжета, а просто се предават на мечтателната дързост и еротика, от която човек може да загуби разсъдъка си. Някои хора се надървиха от Уотс и Харис, които търкаха циците си. Линч циментира репутацията си на филмов поет. Филмът те обгръща като сън, от който не можеш да се събудиш.
_

4 Тъмно минало

Не е ли канадският режисьор Дейвид Кронънбърг най-пренебрегваният филмов бунтар? Можеше да използвам и Eastern Promises, за да докажа тезата си, но предпочитам Тъмно минало, защото той направо ме разби с подмолното си остроумие. Всичко изглежда нормално в малкия град, където покаял се наемен убиец (блестящият Виго Мортенсен) върти малък ресторант и семейство с готината си съпруга (Мария Бело), докато тъмното му минало не започва да го преследва. Кронънбърг е наясно, че насилието е закодирано в гените ни. Филмът му показва как всички тайно жадуваме за това, което иначе публично осъждаме. Това е могъща сила за всеки трилър, а този е неподправен и незабравим.
_

5 Няма място за старите кучета

Действието в Няма място за старите кучета, с който братята Коен спечелиха Оскар за най-добър филм, се развива в Тексас през 80-те години и е буквална илюстрация на американския кръвожаден стремеж към лесните пари. Хавиер Бардем също прибра златна статуетка за ролята си на смъртта в превъплъщението на убиец с потресаващо лоша прическа. Братята Коен навлизат смело в нова за тях територия и енергично се захващат с идеята за доброто и злото, като особено внимание отделят на намесените усложнения. Натъпкан с черен хумор, филмът носи в себе си вируса на това, в което сме се превърнали, и ни кара да погледнем в дълбините на нашето сътворение.
_

6 Феноменалните

От всички чудеса на Pixar Феноменалните продължава да ме радва най-много. Филмът не е обикновена анимация, която се занимава с кризата на средната възраст, затрудненията в семейството, пренебрегването на децата, модните недоразумения и екзистенциалния песимизъм. Историята, забъркана от Брад Бърд, изпреварва тогавашната анимация, като изоставя говорещите животни и се съсредоточава върху семейство пенсионирани супергерои. Скептиците, които смятаха, че Феноменалните е твърде цветист за дечурлигата, за да се превърне в хит, трябва да си върнат думите назад. Той не изглеждаше прекалено анимационно, дори напротив – беше твърде реалистичен.
_

7 Планината Броукбек

Последната роля на Хийт Леджър като Жокера в Черният рицар силно повлия на кино индустрията през последното десетилетие. Лично за мен обаче ролята на Леджър, която ще се помни, е тази на Енис Делмар. Той играе женен фермер, който се впуска в забранена любовна авантюра (все пак годината е 1963) с родео ездача Джак Туист (Джейк Гиленхаал) в лентата на режисьора Анг Лий (Тигър и Дракон). Хийт Леджър даде душата си за този филм. Той не просто знаеше как Енис се движи, говори и слуша, той знаеше как той диша. Кадърът, когато вдишва уханието от ризата в гардероба на Джак, може да прониже всяко сърце. Този емблематичен филм направи същото.
_

8 От другата страна

С тази класическа кримка, която някои смятаха за твърде старовремска, за да бъде истински проникновена, Мартин Скорсезе най-после спечели своя Оскар. Неверниците да го изгледат отново, но този път да внимават. Като включва Леонардо Дикаприо като ченге, което се представя за мошеник, а Мат Деймън прави обратното, Скорсезе ни среща с бруталната реалност, в която корупцията започва от най-ранна възраст. Героят на Деймън е “купен” за жълти стотинки от кварталния негодяй (Джак Никълсън в пълното си великолепие) още когато е на 12. Този безкомпромисен поглед върху обществото, което гние отвътре, се превърна в триумфален хулиган на кинематографията.
_

9 Реката на тайните

Клинт Истууд, който е вече на 80 години, профуча през десетилетието, като режисира най-разнообразни филми, сред които Момиче за милион долара, Знамената на бащите ни, Писма от Иво Джима и Invictus. Но според мен до шедьовъра му Непростимо от 1992 г. се нарежда именно Реката на тайните. Всичко, което Истууд знае за киното и за живота, се излива в тази свирепа драма за двама приятели, които израстват в работническия Бостън, а чувството за вина и гняв ожесточава приятелството им. Тим Робинс и Шон Пен, който играе умопомрачително, получиха заслужени Оскари за изпълненията си. Поразителната сила и интимност, вложени от Истууд в този филм, късат жива плът.
_

10 Властелинът на пръстените: Трилогията

Да, в случая послъгвам – наистина са три филма. Как обаче може да разделим филмите. Сагата Властелинът на пръстените, базирана на книгите на Дж. Р. Р. Толкин, е истинско удивление, несравнимо с нито една епопея от последните години нито по размер, нито по размах. Хобити, магьосници и мрачни владетели бродят из Средната земя, докато Фродо (Илайджа Ууд) се мъчи да унищожи Единствения пръстен на Съдбовен връх. Кльощавият, страховит, шизофреничен и компютърно генериран злодей Ам-гъл, озвучен от Анди Серкис, също се включва в действието. В края на това десетилетие изглежда, че това действие няма да престане.