www.bgton.com

Докато фенове от всички краища на Балканите се готвят за събитието в Нови Сад, Мила Попова припомня как изглеждаше то през 2007-ма година.

Горе-долу на средата между българското Черноморие и хърватското Адриатическо крайбрежие, които всeки юли са разтърсвани от енергични рок-партита, е третият голям летен рок-фест на Балканите - EXIT.

Малко след осем и половина сутринта е, слънцето вече е доста силно, краката ме болят, както и май повечето от върволицата хора, с който пресичам моста на Дунав в посока Нови Сад. Това с мускулната треска обаче изобщо не ми пречи, а даже, напротив, добавя към пълното щастие, което ме е изпълнило. Като гледам по лицата на останалите, и те така се чувстват.

Хора между 20 и 35 години вървят с разлeти в усмивка лица, смеят се, поливат се с вода, разменят си бира и в походките им се долавя още намек за танц. Тoку-що е приключил последният концерт за третата нощ на фестивала EXIT в Нови Сад. LTJ Bukem и MC Conrad започнаха да свирят с два часа закъснение от обявеното по програма, но вместо предвидените два часа направиха почти 5-часов сет. Накрая дълго след изгрева спряха да наелектризират тълпата с божествения си drum`n`bass единствено защото ги изгони охраната на фестивала.

EXIT е най-голямото музикално събитие на Балканите и според обиколилите и редица други фестивали в Европа и едно от добрите на Стария континент. Продължава четири дена в крепостта "Петроварадин", строена в края на XVII в., която се намира през Дунав, от другата страна на град Нови Сад. В крепостта има над 25 сцени за различна музика, като две от тях събират повече от 20 хил. човека. Концертите, много голяма част от които на световноизвестни изпълнители (и чакани от ранно тийнейджърство такива), започват малко след залез слънце, а DJ-ските сетове продължават часове след като слънцето се покаже отново.

Имената на основната сцена за миналата година говорят сами за себе си - Snoop Dogg, Wu-Tang Clan, Лорен Хил, Beastie Boys, Groove Armada, Basement Jaxx и ... други (Да, има и още, ако тези не ви стигнат). На диджейската арена пък фаворити за тази година бяха Роджер Санчес, Дани Танелиа (на видеото по-долу), Джон Дигуид и Ричи Хаутън.

И на двете тълпи са внушителни, щедри на одобрение, очакващи и много позитивни. Ако човек няма клаустрофобия може да се набута с самия им център и да забрави кой е. Ако пък има, може да си намери място ня някое възвишение (зид, дърво, рамене, химическа тоалетна) и да се омайва от полюшването на морето от хора, светлините и радостта.

Големите сцени несъмнено са привлекателни със световноизвестните си изпълнители, но голяма част от атмосферата на фестивала са и по-малките сцени, където има шанс да попаднеш на неподозирано добри изпълнители и да потанцуваш на повече от 50-те квадратни сантиметра, които обикновено ти се полагат на големите сцени. В списъка ми от топ концерти за 2007 г. попадат Balkan Beat Box, чиито десетина музиканти изтръгваха нечовешки весели звуци от тромпетите, тубите, тъпаните и другите си инструменти, вокалът им подскачаше като обезумял, тълпата - и тя, а в средата й имаше едно момиче, което се въртеше като пумпал с широките си цветни поли.

Придвижването между сцените е като да се метнеш в относително бързоводна река, а крепостта е повече от лабиринт - мостчета, тунели, ровове. Разсейването за секунда може да те раздели безвъзвратно от приятелите ти, а шансът да ги намериш до края на вечерта е минимален. За сметка на това можеш да си избереш други от поне 30 националности.

Дните между вечерите на крепостта пък минават в лежерна почивка в парковете на града и в гората до Дунав или на продължаващото цял ден парти на плажа пред къмпинга. Предвид жегата миналата година май минаваха по-скоро в търсене на сянка, пръскане с водни пистолети и охлаждане в мръсния, но приказно студен Дунав.

Историята на EXIT е доста романтична. Това, което е сега, всъщност започва от едно 100-дневно събиране на млади и креативни хора на брега на реката, които свирят, правят театър и кино и всичко това като съпротива към тогавашния президент Слободан Милошевич. Световните музиканти започват да идват едва на следващата година - през 2001 г., когато за щастие Милошевич вече не е на власт. Оттогава досега събитието набира все по-голяма популярност с всяка изминала година, канят се все по-известни групи и донякъде за съжаление се комерсиализира.
Доказателствата за това от миналата година бяха няколко:

▪ Имаше повече хора от допустимото и придвижването в мелето до голяма степен беше въпрос на лакти и оцеляване;

▪ Имаше твърде много британци (една трета от хората или нещо такова) и колкото и първоначално акцентът им да галеше ухото, впоследствие евтината бира ги караше да си губят мярката и ги превръщаше в истерични и невъзпитани хора, тип носорози;

▪ За да предотвратят злоупотреби от страна на барманите, организаторите бяха измислили система за заплащане на бири, енергийни напитки и вода със специални жетони. Това налагаше реденето на две опашки - една за купуване на жетони (наричани token money) и друга за въпросните напитки. Британците бяха във възторг, но на повечето източноевропейци им връщаше спомена за купонната система.

Това обаче са абсолютно, както би казала някоя баба, бели кахъри пред тоновете положителна енергия, която струи от музиката и хората. Три дена след като се върнах в София, в главата ми продължаваше да звучи музика, а вечер, преди да заспя, пред погледа ми се изсипваха хилядите усмивки, с които се разминавах в лабиринта на крепостта.

Между другото, сам по себе си и извън ЕXIT Нови Сад е град, до който си струва разходката. Макар да не е на море, в града има средиземноморски дух, примесен с красива австро-унгарска архитектура. Белградчани имат приказки за гражданите на Нови Сад - новосаджани - бавни граждани (на сръбски се и римува), като това е пълната истина - там всички ходят бавно, с блага усмивка циркулират по крайдунавската алея и за здрасти се спират поне за 15 минути. По време на фестивала в красивите паркове на брега и около Дунав можеш да си лежиш спокойно в тревата - не знам дали това важи и за останалата част от годината, но във всеки случай трябва да е валидно за градинките в големия университетски комплекс.

В центъра на града има доста католически и православни църкви, а най-красивата е величествена готическа катедрала от средата на XVIII век. Зад нея започват уличките с кафенцата. Има ги всякакви, шарени, дизайнерски, по-хипарски. За мен по-любими са тези в безистените или страничните улички, където е по-тихо, жегата - по-малка, а цените - драстично по-ниски. Вероятно в града има хубави ресторанти, но при всичките ми посещения температурата е около 40 градуса и прибягвам към яденето само в краен случай, на крак в някоя от пекарните. Чувала съм да се носят легенди за невъобразимо добри плескавици обаче.

Мостовете в града вече се построени отново, но допреди няколко години след бомбардировките на НАТО над Дунав висяха бетонни конци. Събота и неделя семействата излизат с лодките си по реката. Пълна идилия.

Нови Сад е по-близо до София от Варна, а пътуването е почти през цялото време по доста добра магистрала.

Статията е предоставена в BalkanTravellers.com от националния ежедневник "Дневник" (първа публикация).

*През 2007-ма година фестивалът EXIT се проведе в Нови Сад между 10 и 13 юли. За повече информация и пълната програма на фестивала, посететe официалната уеб страница на EXIT (на английски) - http://eng.exitfest.org .

Текст Мила Попова